Навършвам 80 години и сега смятам, че след толкова преживелици всякакви, в края на краищата съдбата е била благосклонна към мене. Сполай на Бога и на Света Богородица, че са ме закриляли и опазили, макар с връстниците си да преминахме през сито и решето, между крайни и взаимноотричащи се обществени строя, на които ние бяхме потърпевшите. Бялото цвете, което сляпата светица Ванга видя върху главата ми, се оказа издръжливо и свежо чак до тия ми дни. Да бъде светла паметта й!
Як се оказа родовият ми корен. От дълголетните дядо Цветан и баба Магдена, от милата мама Лазарина и ... [чети още]

ЩЕ ДОЙДЕ ТОЙ...

Като в библейски разказ виждам как
страната ни гъмжи от напаст страшна -
управник със крадеца е ортак,
а съдия с убиец тайно с чаши

наздравици редят в доволство благо.
Търговците край храма се въртят -
на съвестите наши примка слагат
и всъщност те законите коват...

В Отечеството мое, Боже благ,
дойди сега - да прекатурнеш пейки
и маси, и в очите с гневен плам
да изметеш навън сганта злодеи:

и от страна - разбойнишки вертеп,
тя храм да стане пак за мен и Теб!...


ИСТИНАТА

От памтивек ... [чети още]

Роден 1990 г. в Добрич. Ученик в СОУ
"П.Р.Славейков, журналистическа паралелка.

Всяко поколение е много по-добро и безкрайно по-лошо от предишното. Истина, периодично потвърждаваща се и многократно изстрадана. Всяко едно от тия следващи поколения си мисли, че е алфата и омегата на човешката социална структура, докато не достигне до оная възраст, на която хората осъзнават нищожността си. За съжаление твърде късно за каквито и да е корекции. Остават им само разкаянието и илюзията за изкупление. А истинското изплащане на прегрешенията на бащите винаги пада върху синовете. "Младото поколение " винаги е било тотемът - жертвеният агнец на човешката цивилизация. ... [чети още]

художниците - съпрузи
Анита и Георги Ненчеви

Анита и Георги прекосяват живота, хванати за ръце. Те заедно сътворяват образен език, чрез който споделят първо помежду си, а след това с нас, публиката, своите прозрения и фини душевни движения. Неговата скулптура и нейната живопис се срещат и разделят, преплитат се в прегръдка и се оттдръпват с поклон, танцуват без да се смесват, без да преливат едно в друго, без да загубват онова, което поотделно ги прави неповторими. Така духовният диалог между Анита и Георги не прекъсва, всеки от тях е коректив на другия, всеки от тях прочита себе си ... [чети още]